В този случай ще тръгнем от многото учения, които ни остави Буда, с което ще потърсим по-точно разбиране за обективността в пазара. За тази цел ще дадем само някои данни относно този много важен за човечеството персонаж и по този начин ще можем да разберем по-добре пътя, който ще изминем и целта, до която се опитваме да достигнем.
Буда се е родил между 563 и 560 г. от нашата ера, на това което е сегашната територия на Непал. Наследник на дълъг род от воини и монарси, отгледан в лоното на знатно за времето си семейство, от което може да се каже, че от раждането си са се очаквали важни неща, което беше потвърдено от един високойерархичен Брахман (магьосник или гледач). Той предсказва, че споменатото дете ще бъде най-голямото от всички Буди на всички времена (в брахманната култура се признаваше оттогава съществуването на други буди). По този начин Буда е пораснал в пределите на палата си като е живял пълноценен живот, пълен с удобства и луксове докато един ден е решил да обиколи близките райони, за да опознае живота извън двореца. Казаната разходка го е накарала да разгледа въпроси, с които не е имал контакт до този момент: болест, старост и смърт. Така като се запознава със споменатите етапи на живота е бил маркиран дълбоко и заради това е решил да напусне двореца, съпругата си и сина си и да търси "истината" сам. Минали са много неща по време на неговото скитане в търсене на отговорите, които толкова е бленувал докато накрая е дошъл момента, който го е маркирал като Буда и който се нарича неговото пробуждане. Точно това пробуждане ще използваме, за да философстваме и да приложим неговите учения на валутния пазар.
Пробуждането на Буда не го дари с абсолютна истина, а с път към Нирвана. Споменатото пробуждане му даде да разбере в своята цялост разума и подбудата на страданията, които са във всеки от нас и като ги разбра беше способен да се отърве от тях по по-прост и ясен начин (от гледна точка, лишена от "религиозност") може да се каже с една дума: ОБЕКТИВНОСТ, но за да стане още по-разбираемо да видим един практичен пример:
Всеки от нас може да си представи, че вижда портокал. Не го виждаме директно, а го наблюдаваме през огледало. Ако огледалото е гладко, ясно и се намира добре разположено пред портокала, можем да наблюдаваме напълно сигурно портокала, т.е., бихме имали "правилния" образ на портокала и така бихме могли да оценим по правилния начин цвета, който има, размера му и всички негови характеристики, без да се страхуваме от грешка и така да можем да кажем, че това, което виждаме (през огледалото) е портокал.
Но когато гледаме портокала през огледало на петна, или огледалото е счупено, или може би има извивки или е лошо поставено. Това което виждаме през него може да ни изглежда или портокал или грейпфрут или друг плод или дори каквото и да е друго нещо с изключение на плод и по този начин ще допуснем грешката да оценим това, което имаме пред нас, и което наблюдаваме през нашето огледало.
За Буда ума е като огледало и "аз" използва споменатото огледало, за да наблюдава и разбере реалността, което може да създаде проблеми, тъй като, ако нашето огледало е "в лошо състояние" или пък "зле фокусирано", може да имаме грешно възприемане на реалността, което няма нищо общо с това, което наистина става по света. Това, което ще стане с него е, че като не е било в "синхрон" нашето усещане с външния свят може да се натъжим, да се страхуваме или фрустрираме.
Дотук можем да видим по много практичен начин, че ако поставим двама човека пред две различни едно от друго огледала и през тях трябва да наблюдават един портокал, обект, ситуация или човек, всеки един от хората може да види различни неща относно "гледката", която има пред себе си. Това е резултат от различията между техните огледала, но същността на това е, че без значение какво са видели хората от портокала (или нещо друго) той няма да престане да бъде портокал, няма да престане да има особените си характеристики, макар и някой от хората да каже точно обратното като резултат от "лошо възприемане".
Сега, има нещо, което е неоспоримо, и с което драгият читател ще се съгласи с един служител и това е, че всички и всеки от нас разчита на своето "лично огледало". С това искам да изразя начина, по който виждаме и възприемаме света, в който живеем, в който дишаме, в който работим, в който купуваме и продаваме валути. Споменатото огледало ни е необходимо, за да можем да интерпретираме ситуациите, които изживяваме и изпитваме и заради всичко това нашето огледало се затъмнява, осветява, се зацапва, се омърсява и се изчиства с всяко ново преживяване, през което преминаваме през на живота си. Това огледало съществува, както вече казах, във всички аспекти на живота ни, включително валутния пазар.
Но как можем да познаем или да приложим това, което досега прочетохме на валутния пазар?
Всеки оперирал на пазара се е излагал на подобни ситуации, било то от демо сметка или пък с истински пари. Особено принципа да се оперира с благополучия или предателства от страна на пазара могат да ни доведат от еуфория до фрустрация и по този начин да моделират нашето лично огледало за пазара и по начина, по който се развива.
Казано по по-директен начин, когато пазарът е на наша страна, давайки ни пари с леснината на кликване се възприема като златна мина, която считаме за най-голямото откритие на живота ни. Въпреки това когато пазарът не се намира изцяло на наша страна и ни показва губещи операции, не е нищо друго освен място, изпълнено с предателства и фрустрации като "да си причиним това". Така нашето лично огледало се променя, се омърсява, става ясно или пък затъмнено и по този начин можем да изгубим обективността на пазара.
В допълнение на предишния пример можем да си представим друг практически пример: Да кажем, че отваряме позиция за купуване в 1.30 на двойката евро/долар с висока степен на ливъридж. Със споменатото действие казваме на пазара (казваме на себе си), че очакваме (може би дори желаем) еврото да затвърди позициите си спрямо долара, в противен случай щяхме да отворим операция на късо. Така, какво се случва впоследствие? Пазарът се движи няколко точки срещу нашата позиция, ние все още сме спокойни при условие, че казаното движение не е отишло прекалено далеч и "можем да позволим" на пазара да го направи. След време пазарът не се е спрял да върви срещу нас и за тези моменти загубите, които се отразяват на нашата платформа са вече нетърпими (както финансово, така и психологически). Тогава взимаме решението да затворим нашата операция и по този начин да приемем загубите и да видим нашия баланс намален. Въпреки това, веднъж сторено, пазарът започва да се връща към изгубения път и се отправя към старата ни входна точка, която го изпреварва и не само това, но и се отправя направо на север на нашата графика, като ни дава пълно право за нашите очаквания. Но ето го и проблема, ние вече не сме на пазара, не само това, извън него сме и с една загуба, която се усеща още по-нетърпима след като наблюдаваме споменатото движение. Ако към това прибавим факта, че все още и когато наблюдаваме нашите очаквания се сбъднат не влизаме отново на пазара, ще останем напълно фрустрирани.
Фрустрация от това да се чувстваме измамени от самите себе си, но особено от пазара, бидейки толкова непредвидим, толкова малко разбираем понякога, бидейки гъвкав и предателски към нас, като си играе с нас по този начин. Всичко преди това ще оформи нашето лично огледало, в смисъл, че ще го накара да види пазара като опасен въпрос, ще накара нашето огледало да изгуби обективност. Фактически дори когато операцията се е оказала печеливша може да накара нашето лично огледало да търпи промени и да ни накара да мислим за отнасящи се за пазара въпроси, които са липса на всякаква обективност. Можем да го считаме за "златна мина" или печалбата на пари на него е във възможностите на най-малкото усилие като кликнете на нашата платформа за операции.
Всичко по-горе кара нашето лично огледало да бъде криво, да бъде замъглено, опушено, тъмно, да ни кара да имаме тясно виждане, да ни кара да имаме лошо възприемане на реалността, която се случва и се усеща на ценовата графика. Всеки аспект, с който се борим на пазара (ливъридж, времева скала, прибиране на печалби и прибиране на загуби и т.н. и т.н.) ще бъде въпрос, който може да засегне нашата обективност и така да завършат дните на опериране без знаете дали да вярвате или да мислите за пазара и да сме напълно объркани.
Например, ако оперираме с висока степен на ливъридж, това ще накара малките движения да повлияят много на нашата сметка, тогава бихме могли да считаме, че пазарът е много гъвкав когато фактически нашето излагане на него е това, което го кара да изглежда по този начин.
Можем също така да си представим описаната ситуация предварително, за да дадем пример с друг важен факт. Ще започнем да си представяме операция на покачване на цените, заради която купуваме евро, обаче със същата графика, със същите данни някой друг човек в някоя друга част на света може да има противоположен на нашия анализ и това е, че двойката ще осъществи пробег надолу, заради което би продала евро вместо да ги купи. По този начин виждаме как личното огледало на всеки човек може да го накара да възприема неща, напълно противоположни и срещуположни, но както в примера за портокала, възприятията нямат значение, пазарът ще осъществи движението си без да взима предвид или да обмисля дали сме или не сме на негова страна.
Следователно важното е не да изпълним нашите очаквания в строг смисъл, но по-скоро да се поддържаме фокусирани в това, което пазарът предлага и по този начин да можем да извлечем предимство от това. Нашата обективност трябва да бъде отвън нашата последна печеливша или губеща операция, дори отвъд нашето скорошно благополучие или нашите по-стари загуби. Трябва да бъде на ниво, далеч от резултатите, които сме получили, при условие че по противоположния начин колкото по-близо се намира до нашите резултати, толкова по-вероятно е да допуснем същите грешки отново и отново. Говоря и в двата случая, на печалба и на загуба, защото също така можем да допуснем грешки дори когато печелим, т.е., като излизаме от пазара предварително или приемайки ползи когато все още не е подходящо.
Няма да стигна толквоа далеч, за да кажа на читателя, че съществува необходимостта да се отървем от начина, по който възприемаме нещата (нашето лично огледало) за да бъдем по този начин напълно обективни когато оперираме с валути и получаваме печалби. Това не е намерението на тази статия. Освен това на споменатата фирма ще й е необходим момент на просветление "в стил Буда". Фактически намерението на тази статия е операторът да осъзнае променливите с които трябва да се сражава когато оперира на пазара и как те могат да засегнат неговата обективност. По този начин ще даде първата, но важна стъпка да успее да достигне по-близо обективността и по този начин да се възползва от това, което пазарът наистина предлага, а не това, което човек очаква от него.
Обективността на валутния пазар включва да осъзнаваме, че понякога можем да интерпретираме грешно данни, да бъдем внимателни към грешките, които човек може да направи, но не причинени от лош анализ, а от лошо възприемане на нещата.
