Каква е следващата стъпка, за да се възстанови доверието на инвеститорите?

Драги читателю, вече не е време да въвеждам, нито да обяснявам финансовата криза, която досега наметна с шум и трясък един плащ на несигурност върху всички икономики по света. Без да има значение расата, предпочитанието към определен футболен отбор или кулинарните предпочитания, това събитие е инфектирало всяко съзнателно същество за стойността на парите.

Статията ще бъде по-скоро фокусирана върху чувството на инвеститорите в точно този момент и върху зависимостта им от информацията, получена за инвестициите им.

Първо да дефинираме добре за какви инвеститори говорим. Всички сме инвеститори в нещо, било то в предметна лотария, пенсионни фондове или дори в асоциация на децата (като очакваме един Айнщайн за 200 лева месечно). Засега се ограничавам да пиша само за инвеститорите на пазара на дългове, както и за пазара на капитали чрез акции.

Датата на публикацията съвпада със събитието на г-н Мадоф, гуру от Уол Стрийт, който повече от десетилетие мами (оценява се на $38 милиарда долара до този момент) в инвестиционни фондове физически лица в схема, наречена Понзи схема, заради италианския си създател в началото на ХХ век. Като културен молитвеник, този вид схеми са пирамидални. В тях се предлага голяма възвръщаемост на инвестираните пари, сочейки Топ банките на Европа. Толкова невероятна възвръщаемост от 100 до 150% месечно.

Точно от тази концепция са събрани всички инвеститори. До къде знаят дали парите, които са инвестирани са наистина в активите, които първоначално са се предложили? Разбира се, че са в активите, които са се обещали, са щели да имат гаранция; сега, каква е стойността на тези активи? Ще бъде ли възможно стойността на това, което инвестирах преди година да се върти понастоящем около нулата? Икономически балон, съседски клюки или просто отровна ярост на анализатор на сметка, вальорът на активите е спаднал драстично.

Дълговият и капиталовият пазар преживяха състезание, на което дори самият Шумахер би завидял. Пазарът клонеше към продавачите. Намираха се нива и наднива, много по-малки от тези, които са се наблюдавали преди. Виждаха се фирми BBB, които емитират на нива на една ААА. Егати купона! Но махмурлукът след този купон се преживява сега.

По време на празника, нито инвеститорите се тревожеха за инвестициите, само и само да получават договорените такси, нито емиторите се тревожеха дали ще покрият изискванията за стандартна информация на пазара. За какво да се губи време изпипвайки детайли информация, ако вече конструирам ново превозно средство, горещо и готово да бъде погълнато от други нови инвеститори?

Ах, изненада, когато дойде юни 2007 година когато никой не очакваше (поне това коментират банките, които никой не очакваше, но има ясни индикации, че все още знаейки, че празникът щеше да приключи скоро залошиха на високите печалби преди администрация на риска) и приеама всички с липси в структурите си.

За да привлечем положителни неща, нека да помислим за положителни ситуации. Да се опитаме да видим как бихме могли да извлечем изгодна поука от това горчиво преживяване. Ясно е, че инвеститорите ще се съпротивляват много повече на инвестирането, което в някои случаи е практически нула. Кой е единственият начин, по който малко по малко могат отново да придобият климат на доверие, за да могат отново да инвестират? Вярна информация. Прозрачност. Чест контакт.

Да последваме примера на актива, който е бил най-често ударен от тази криза и активът, който започна да отваря всички шкафове на големите банки, за да видим всички какво е било затворено там. Ипотеката.

Поредицата от доклади, изпращани месечно на инвеститорите, произлизаше от стойността, която пазара му определяще в този момент. Квалификаторите даваха мнението си и бяха активни, достойни за квалификация от ААА (възможно най-високата). Както европейските банки, така и азиатските подкрепяха част от инвестициите с ипотеки, а да не говорим за американския пазар.

В този вид доклади не се отразяваше по правилен начин валюациите на фирмите, нито на активите им, нито на финансовите деривати, които бяха избутани към състоянието на резултатите, отразявайки положителни стойности. Отново на никой не му пукаше. Плащаха договорените ренти, нямаше защо да има проблем.

Бяха по-скоро новините, вече по месеци, на нивото на влияние, отколкото Баланса на най-големите световни банки, тази информация получена и предадена грешно, създав. Коя е следващата стъпка?

Според мен следващата стъпка е едно преструктуриране на идеята за финансова информация, както възприемането на риска. Това са цикли и само цикли. Но докато бъдат или не тенденции, които се повтарят, наистина, от човек на човек, има разрушителни ефекти.

Информацията трябва да бъде изпратена с обяснителни бележки, където рисковете не са включени. Финансовите деривати, включени във финансовите състояния, трябва да бъдат детайлно описани, както и валюацията, която им се дава. Опакованите активи в една структура на борсовизация или каквото и да е друго парично средство, трябва да генерират месечна информация, където един тръст администрира всички потоци от тези сметки.

Това е едно доста общ фокус и мерките за взимане са простите мнения. Темата може толкова да се задълбочи, колкото на читателя му се доиска, но главното й съобщение е: "Ако една финансова фирма от размерите, които видяхме няма структурирано управление на рисковете, какво ни очаква от фирмите с по-ниско ниво на инфраструктура?".