Реката Хераклит, уникален момент на пазара

Ще започна настоящата статия като изясня на драгия читател намеренията и целите, които ме подбудиха да разпространя идеите си за приложната философия на валутния пазар. Една от главните подбуди, които ме подтикнаха беше факта да имам приближение с всички онези хора, които са в ежедневието на валутния пазар, също така всички онези, които ден след ден откриват този пазар и едновременно, неговите ползи както и своите "предателства".

Всичко това с идеята да се споделят идеи, които да ни помогнат да имаме по-добро разбиране за пазара чрез по-добро познававане на обстановката, в която се развива, както и на нашето вътрешно поведение в момента на взаимодействие със споменатата обстановка.

Целта на тези писания и на бъдещите, които ще публикувам е да взривят или подбудят нашия ум да мисли, да смята, да изучава и да оценява други гледни точки към пазара и по този начин да подобрят нашето начинание вътре в същия. Не предлагам да дам отговор на някой особен въпрос. Това, което ще предложа и ще търся в тези статии е ума на читателя да се отвори към нови перспективи, които лично и чрез употребата на собственото разсъждение достигне до собствените си заключения; най-добрите идеи обикновено рядко са оригинални, но обикновено ги създаваме ние самите.

За да се постигне предишното ще се възползвам от познанията на големи мислители, писатели, философи, дори религиозни хора. По този начин като използвам техните идеи и като ги приложа към нашата среда на опори, съпротиви, тенденциозни линии, отстъпки и т.н. и т.н. ще можем да разкрием много важни въпроси, ако нашето намерение е да получим някаква облага от пазара и без да загубим парите си. Би могло да се помисли, че идеи като философията или пък изрази на хора като Буда не могат да бъдат много полезни когато се оперира. Въпреки това се надявам читателят да има необходимото търпение и услужливо да остави моите аргументи да си тежат на мястото. Освен това е ясно за един ум да позволи "вмешателство" на нови идеи при обмисляне. Оттук искам да тръгна от възможно най-основното начало и това е да се опише това, което се разбира от философия, чрез употребата на речник, който буквално казва:

ФИЛОСОФИЯ: Сбор от идеи относно принципите и причините за съществуването на нещата, на вселената и на човека. За да стане още по-просто, можем да кажем, че философията разказва за нашата "идея" (начина, по който виждаме и разбираме нещата) за принципите и причините (подбудите и съображенията) на практически всичко, което ни заобикаля във вселената.

Веднъж щом сме разбрали това можем да минем от идеята към действието:

ФИЛОСОФСТВАНЕ: Размишление върху нещо с философски обяснения. Накратко да размишляваш или да мислиш за нещо, въпрос, същество, или определен въпрос, всичко това е намерението на тази статия. И не трябва да отиваме твърде далеч, за да узнаем какъв е въпроса, за който както Вие като читател чете тези думи, така и аз като автор ги написах, се обобщават в една дума: ФОРЕКС (като английско съкращение).

Ще започнем да философстваме (или да размишляваме дали на някого философстването му изглежда много "досаден" глагол) за моментите на пазара и да видим начина, по който понякога се губи перспективата поради различни причини за факта, че всеки момент от пазара в своето развитие той е единствен и неповторим. За да започнем анализа на този въпрос ще тръгнем от една есенциална идея и ще видим как на пръв поглед не изглежда да има никаква вързка за покупката и продажбата на евро или лири, но техните подбуди имат настоящата дълбочина, което ще се види с очевидна яснота щом се избистри. Всички знаят или поне познават малко тези големи умове в антична Гърция (много от тях от предишни от р.Хр. епохи) и имена като Сократ, Платон или Аристотел могат да изскочат в ума на някои хора. Те и още други дадоха на Запада своята философия, чрез своите идеи и начин на мислене. От всички тях ще вземем Хераклит, бащата на диалектиката (изскуството на полемиката) и особено разсъждението му за:

"НИКОЙ НЕ СЕ КЪПЕ ДВА ПЪТИ В ЕДНА И СЪЩА РЕКА, ЗАЩОТО ТОЙ НИКОГА НЕ Е ЕДИН И СЪЩ В ДВА РАЗЛИЧНИ МОМЕНТА"

Тук можем да се срещнем с първите отрицания на много читатели и много от тях може би ще могат да имат "добри" аргументи, за да докажат, че споменатата мисъл е срещу всякаква логика и здрав разум. Въпреки това като се замислим спирайки да четем настоящата статия, отваряме ума си и придаваме на Хераклит правото на съмнение.

Спрямо това отношение ще можем да бъдем на разположение поне да слушаме, изследваме и оценяваме някои разсъждения, които поддържат казаното за реката. Да си представим някоя река, насред някой град или отдалечена от всякаква градска суматоха или човешко същество, обградена от някакъв пейзаж, гора, планина, може би Темза или може би Дунав, това го оставям на вкуса на читателя. Сега, с нашата река в ума ни можем да си представим някой човек или дори нас самите нагазвайки във водите на личната ни река. След определено време решаваме да излезем и да се върнем на следващия ден и да направим точно същото като предишния ден. Измислено по този начин бихме могли да се уверим, че реката, в която бяхме два последователни дни е същата и изобщо не се е променила - намира се на същото място, наоколо съществуват същите условия като в двата дни (и това е което драгият читател си е предствил около реката). Фактически водата изглежда, че има същите условия както и в двата дни, температурата не се е променила дори и с един градус по целзии и потокът е със същата интензивност. И тук е започваме да разсъждаваме.

Нашето твърдение, е че е същата река, или опровергавайки това, което ни е казал Хераклит, всеки от нас се е къпал в нашата лична река и тя е била същата в двата последователни дни. За да помислим малко дали сме прави или не, считам за много практично да разделя "компонентите на реката", т.е.: водата, речните камъни, потока, температурата, може би ако е имало живи същества в нея, флората и т.н. Тук мога само да си представя това, което Хераклит би попитал (измежду много неща):

- Реката поддържаше ли същата температура?

- Водата, в която бяхме НАИСТИНА ли е същата?

- Дълбочината на реката СЪЩАТА ли беше?

- Сигурни ли сме, че потокът на водата е имал СЪЩАТА интензивност?

- СЪЩОТО ли е количеството на камъните на дъното на реката? Ако е било така, по същия начин ли щяха да бъдат разположени през ДВАТА дни?

- Съществува ли същото количество флора и фауна? А също така същата дейност ли извършват и в ДВАТА дни?

Мисля, че при това положение не е необходимо да се добавят допълнителни въпроси за да си даде сметка читателя, че "вероятно", нашата въображаема река не е била същата и в двата дни, т.е., само ще отчетем външния вид на водата. Една река влече водата от едно място на друго и по този начин водата си отваря път, за да достигне до море или може би друга река. Ако искахме дори да се опитаме нашата река да има същите условия, за да бъде същия ден, това би означавало, че е трябвало да използваме точно същата вода, същото количество - нито един милилитър повече, нито един милилитър по-малко. На същата температура - нито градус повече, нито градус по-малко, със същата интензивност на потока - нито по-бързо, нито... добре, мисля че тази точка се изясни.

Очевидно водата, която използвахме предния ден трябваше да бъде на хиляди километри по-далеч от мястото, където имахме контакт с нея в реката предишния ден и задачата ни само да обмислим начините, по които да съберем същата вода, ми изглежда монументална, а да не говорим например за речните камъни, нима потока не отнася някои от тях? Нима не ги премества постепенно от мястото? Или пък ги ерозира всяка минута, всеки миг? Как бихме решили подобна задача, за да може по този начин нашата река да бъде същата само в няколко случая?

По този начин можем да видим подбудите и дълбочината на сентенцията, която ни е дал Хераклит, да се отречем да приемаме очевидното е бариера, която ще попречи на читателя да принесе размишлението ни на валутния пазар, който е нашата цел за достигане. Но да поднесем нашето мислене малко по-далеч и да кажем, че на базата на това, което разсъждавахме бихме могли да кажем, с малко вероятност да се объркаме, че реката НИКОГА няма да е същата, и не само това, но и всяка ситуация, която искахме да си представим, маршрута, който преминаваме всеки ден към нашата работа, можем ли да кажем, че са едни същи? Точно същите? Едно ястие, което сме яли два последователни дни? Оставям на въображението на читателя да помисли и оцени подбудите на "еднаквостта" на една задача, човек или ситуация.

Ако сме прави (и без съмнение е така), можем да кажем тогава, че разсъждението, че нещата, хората, времето и ситуациите никога не са еднакви. Това може ли да се приложи на валутния пазар?

ДА На първо време не намирам елементи, които да превърнат валутния пазар среда, в която разсъждението, което бяхме разгледали предварително, да не може да бъде приложено по еднакъв начин. Фактически лично считам, че средата е мястото, където може да се покаже това, което разгледахме досега, т.е. всеки момент на пазара е уникален. Това също така води като последствие всяка операция да бъде единствена както по рода си така и в своя резултат и приемането на споменатата идея ще ни накара да погледнем на пазара по различен начин и да не чакаме същия да бъде "разумен" или "предсказуем" без страх да сгрешим.

Искам да спомена в тази точка, че не искам да кажа, че не можем да мислим или вярваме на това, което ще се случи в даден момент на пазара в непосредствено или далечно бъдеще на база на нашия анализ и оповавайки се на всякакво количество данни и новини. Естествено, че може да се направи, фактически го правим. Но това не означава, че можем да твърдим, да залагаме къщата и живота си на него и да гледаме как след нашия анализ не смятам никой елемент според който да останем без ликвидност в нашата сметка.

Но какво се случва тогава с техническия анализ? Не е основата на техническия анализ предишното поведение, за да смятаме това, което пазарът може да направи в бъдеще? Ако прочете предишния въпрос искам читателят да размисли върху думата може. Това означава, че основата на един технически анализ можем да очакваме пазарът да действа по определен начин, може да го направи или не (на база на предишното си поведение), но в думата "може" се губи перспективата, при условие, че онези които се провалят сменят думата "може" с "ще го направи" или "ще извърши" или някаква друга, която им дава възможността, че в един момент пазарът да бъде точно същия като друг в миналото.

Тук е съществената точка на всичко, което казахме досега, един технически анализ или пък перспективата на една новина може да ни даде индикатори или да увеличи вероятностите за движение в бъдещето. Но както при реката, за да бъде едно събитие или ситуация подобни на други, е необходимо ВСИЧКИ И ВСЕКИ ЕДИН от елементите, които ги съставят да бъда точно същите и да се държат по същия начин. Това съотнесено към валутния пазар може да се изложи със следния пример: Да кажем, че очакваме да се запознаем с дефицита на търговския баланс на Съединените Щати или която и да е друга новина или събитие (пречупването на някоя опора или съпротива), която в миналото е имала възможността за добро разглеждане.

Сега, да кажем, че на споменатото събитие в последния случай се е получил дефицит като се е очаквало от това, долара да се обезцени и за следното съобщение се очаква по същия начин важен дефицит. По същия начин същите индикатори маркират тенденция за обезценяване на долара както при предишния случай. Какво трябва да се прави? Просто да се чака да се осъществи съобщението, за да се получат печалби, нали така? Ние сме на един клик разстояние за да купим дадена валута съотнесена към долара и така да започне благополучието. Но тогава се публикува съобщението така както е било очаквано. Осъществяваме нашата операция и след определено време виждаме, че нещата не вървят както сме очаквали. След това загубите в нашата платформа стават по-големи отколкото можем да издържим (психологически и финансово) и избираме да излезем от пазара със загуба както финансова, така и емоционална и с чувство, че нещо ни се е изплъзнало. Какво се е случило? На следния ден търсим новината, която не видяхме. Индикаторът, който сме забравили да проверим, и който трябваше да вземем предвид, но вече е късно.

С предишния пример можем да видим начина, по който очаквахме "нашата река" да е същата. Това, което вече видяхме е трудно, за да предизвика новината, която очаквахме в нашия пример същите реакции, като предишната новина имаше нужда както същите условия присъстваха по точен начин, т.е. същото количество трейдъри, същите икономически перспективи, същия брой хора, които излизат и влизат на пазара със същото количество позиции. Накратко, както в примера за реката можем да наблюдаваме, че това се оказва практически невъзможно.

И всичко преди това се оказва по-лошо, ако новината, която очаквахме е имала подобно поведение в последните пет или десет случая, при условие че това подсилва нашето вярване, че нещата са се държали по същия начин. Вярно е, че може би ще се увеличи вероятността, но не повече и това трябва да го имаме предвид. Важността да разбираме идеята за моменти на пазара може да има дълбоки последствия в момента на опериране за да имаме така по-добри прогнози и да разширим ползите при опериране с валути.