"Не бих умрял, заради убежденията си, защото може и да сгреша"

Бертранд Ръсел

Защо валутният пазар е толкова вълнуващ и едновременно страшен?

Защо година след година привлича нови оператори и в същото време много от тях се отказват от пазара, усещайки боязън или се чувстват предадени?

Защо обикновено на финансовите пазари се гледа като на нещо недостижимо заради своята "сложност"?

Защо е общо вярване, че на финансовите пазари не е възможно да се спечели и въпреки това съществуват хора, които печелят пари на тях?

Тъй като предишните въпроси са тези, които възникват в главата на човек когато влиза в контакт с валутния пазар, когато си дават сметка, че парите са там, само с един клик на компютъра си и в същото време толкова далеч като Земята от Луната.

Макар правенето на пари на валутния пазар наистина да е нещо доста просто, това не означава по някакъв начин, че е лесна задача. Вярно е, че практически всеки може да извърши печеливша операция на пазара, но с получаването на постоянни печалби, без загуба на пари от сметката след като сте спечелили, може да останете спокоен и концентриран докато оперирате. Много други въпроси, свързани с оперирането с валути са неща, с които малко хора могат да се сражават.

Оперирането с валути може да се окаже едно много фрустриращо занимание, при положение, че можем да видим всяка валутна графика във всеки отрязък от време, за да констатираме големия свят от възможности, които се показват, и които могат да се използват. Въпреки това, в същото време, фактът, че не може да се възползваме от поне някои от тези предимства е, това което кара операторът да се фрустрира, защото едно са възможностите, които съществуват на пазара и друго много различно възможностите, от които се възползваме. Следователно да бъдете трейдър е едно от най-сложните и трудни начинания, с които човек може да се опита да достигне успеха.

Мисля, че пазарът има много лоша слава, по-лоша от това, което в действителност би трябвало да има. От моя гледна точка проблемът е резултат от цялостните убеждения, които имаме. 

Убежденията на една страна или убежденията, които имаме по това време като човешки същества са се развили от преди много време към настоящето и в момента, в който се появим на света са ни наложени от обществото, в което се раждаме. Това, с помощта на нашите родители, роднини и учители, причината за това от части е да се поддържа структурата на съвременните условия, отчасти за да се поддържа статус кво - точката, при която убежденията са една много мощна сила, която действа върху нас от раждането ни и засяга всеки аспект от живота ни и следователно оперирането ни на пазара, съзнавайки го или не.

Разбирамо е, че съществуват убежденията. Те ни помагат, за да можем да се водим в живота ни без необходимост да трябва да изпитваме всеки един от тези аспекти, срещу които можем да се изправим. Като приведем един пример, би могло да се каже, че общо вярване е, че играта с огнестрелни оръжия е опасна. Не трябва да изпробвам споменатата хипотеза, за да я докажа и да свърша с куршум в тялото си, за да знам дали е вярно или не. Предпочитам убеждението ми, че наистина е опасно да си играете с огнестрелни оръжия, така ще избегна преминаването през ситуация, от която мога да изляза ранен, при условие, че убеждението ми ме предупреждава и предпазва от възможно зло.

По същия начин определено убеждение може да действа против нас като ни попречи да изживеем някоя приятна ситуация, като убеждението, че летенето със самолет е опасно, без значение колко информация ни се предостави. Ако мислим по такъв начин относно качването на самолет, никога няма да почувстваме удоволствието да пътуваме удобно за малко време към отдалечена дестинация.

Съществуват безкрай убеждения, които придобиваме през нашето развитие. Голямата част от тях са били наложени в системата ни дори без да се усетим. Със сигурност мога да кажа, че ако можехме да броим и да класифицираме убежденията на всеки навсякъде по света, получените убеждения от заобикалящата среда ще бъдат ескпоненциално по-големи, в сравнение с онези, които индивидът е развил и формулирал сам.

Зарада властта, която убежденията могат да имат в живота ни, е много сложно да изживеете нещо, което е в пряка конфронтация с някое вярване, което имаме в нашата система.

Да си представим, че намерението на човек, който пътува до едно много отдалечено място в чужбина е да опознае нови култури, нови места и да има приятни моменти и спомени. През време на пътуването в тази нова страна му се предлага да изпробва непозната за него храна. Обаче изглежда, че тя не му изглежда изобщо апетитно. Всъщност храната, според неговото мнение, мирише и изглежда неприятно, цвета, формата и определени характеристики на храната му дават да разбере, че вкуса й едва ли е приятен. В същото време е свидетел, че се продава "като топъл хляб" и почти няма местен жител, който да не се спре, за да я купи. Тогава нашият турист купува малка порция, за да има възможността да я опита и да промени мнението си за вкуса й.

Веднъж изпробвал непознатата храна, се разкайва, че е взел споменатото решение, тъй като вкусът й е неприятен. Струва му се, че е най-отвратителното, което е вкусвал. Така изхвърля остатъка от храната и в съзнанието му остава запечатан лош спомен за това преживяване.

От този малък пример можем да извадим заключения относно начина, по който убежденията упражняват влиянието си върху нашата система.

- Нашият турист се излага съзнателно на ситуации, в които знае, че няма да може да действа по същия начин, по който го прави в страната си, но не взема предвид, че споменатото излагане може да върви точно срещу това, в което той вярва в много аспекти. В този случай, убеждението му за това, кое има добър и кое - лош вкус.

- Убежденията на туриста ни дори когато е в родната си страна, могат да бъдат най-правилните и традиционните. На друго място могат да се окажат напълно сгрешени и сбъркани.

- Читателят ще се съгласи с мен, че туристът не може да очаква да има приятно пътуване, ако се опитва да следва вярванията си, вместо да следва вярванията на страната, която посещава.

- Нашият турист ще се чувства напълно не на мястото си, ако страната, която посещава е срещу това, в което мисли и вярва за това как действат хората или как се развива живота. И в този случай ще бъде много щастлив когато се върне в родината си.

Както видяхме от примера ни, на пръв поглед можем да имаме два добре дефинирани проблема. Първият от тях е, че като хора когато се натъкнем на някой проблем или нова ситуация, системата ни е програмирана по такъв начин, че търсим информация в нашата база данни, за да намерим решение, което сме взели в миналото и което може да се приложи в текущия ни проблем. Не е обезателно проблемът да е един и същ, за да може да се реши проблема. По този начин когато туриста е поставен в ситуация да опита непозната за него храна, в базите му данни се извършва търсенето на тази нова непозната ситуация и намира решение за този проблем, базиран на предишен опит т.е. неговото търсене може да се базира на характеристиките на храната, които са непознати за него в положителен или отрицателен смисъл. Да кажем, че съставът му се струва малко лепкав, което в съзнанието му наподобява някаква неприятна течност. За него ще бъде малко вероятно да я опита, ако напротив, споменатата форма или ароматът му напомнят на нещо познато и приятно за небцето, ще има повече възможности да я опита.

Процесът на търсене на решения на база на минал опит, запазен в нашите спомени е напълно логичен и разбираем. Оттук се раждат убежденията, но в същото време този процес ни поставя зад отбранителна бариера, от която не можем да наблюдаваме, че новата ситуация, която ни се представя е единствена и това да я избегнем, ни пречи да изпитваме нови неща. Следователно оставаме вглъбени в нашите собствени убеждения като порочен кръг и без да можем да напреднем.

За бъдещи референции в ума на нашия турсист винаги когато се сблъсква с подобно на видяното ястие, или всяко друго, но също така непознато като това, то ще премине процеса на търсене на информация и ще приведе всяка ситуация към едно обобщение на ситуацията макар всяка една от тях да има своите собствени уникални и неповторими характеристики - просто и ясно на база на миналия опит.

Вторият проблем, който ни се представя е, че макар да сме склонни да преживяваме опит, който се конфронтира с някое лично убеждение, това няма да бъде достатъчно, за да действаме впоследствие. Човекът от нашия пример може да е на разположение да изпробва нови ястия макар те да са гротескни според това, в което той вярва, че трябва да се помирише, да види или да вкуси от едно ястие, макар неговото желание да го опита бъде много силно. Убеждението му ще има много повече сила и накрая може да го накара да се съпротивлява в опита си да продължава да яде.

Същото се случва с нас когато оперираме, макар че тук не бихме говорили за убеждения относно вкуса за храната, а за убеждения, които могат да бъдат:

- На валутния пазар можете да изгубите целостта на парите си за един ден, следователно е рисковано.

- Оперирането с валути няма да принесе полза повече, отколкото в текущите загуби и за десерт загубата на целостта на капитала Ви.

- Гъвкавостта на пазара прави непредскзуем пазара и следователно, ако не знаете какво ще стане, не можете да спечелите.

- Валутният пазар е само за хора, които ще се възползват от Вас, като Ви вземе парите. 

Съществуват множество убеждения за пазара като гореспоменатите, особено, ако са негативни убеждения за същия.

Трябва да съзнаваме, че не само убежденията относно "Какво е?" и "Как се движи?" пазарът засягат нашето действие на него. Също така има лични убеждения, които имат важно влияние, и които по същия начин ни забраняват да спечелим. Например в Библията е записано, че Адам и Ева са били изгонени от рая, и че когато са изпъдили Адам е казана следната сентенция:

"Ще печелиш хляба си с потта на челото си".

От моята гледна точка тази максима може да има много мощно влияние за един оператор, който изповядва католическата религия (моя милост е един от тях). Това се случва, защото като католици от крехка възраст ни учат, че трябва да направим големи усилия, за да получим това, от което имаме нужда или искаме. Тогава това кара да се роди убеждение в системата ни, което се усилва с течение на годините. Случва се когато оперираме на пазара да влизаме в пълен конфликт с динамиката, тъй като можем да получим прилични печалби с просто кликване и да видим как расте ликвидността на нашата сметка без една капка пот (говорейки фигуративно). По същата причина един нов оператор при първите си контакти с пазара го намира за вълнуващ, защото му отваря вратите на възможността да се освободи от убеждение, което му е било втълпено от детството. Въпреки това с течение на времето споменатото убеждение ще упражни цялата си власт, която има, за да оцелее и така да попречи на успеха при опериране. По същия начин ще създаде или подсили негативните убеждения на пазара като тези, които описах в предишните параграфи.

Сега можем да разберем един много важен аспект, който засяга нашето опериране на пазара, съзнавайки го или не. Сега съзнаваме, че можем да измерваме степента на неговото влияние, но пътя не е изгубен. Първата крачка е направена и давайки си сметка за проблема, ни отваря възможността да го решим.

Има няколко точки, които можем да имаме в ума си, и които ще ни помогнат да се освободим от влиянието на убежденията при опериране:

- Като оператор (и човешко същество) човек може да избира в какво да вярва.

- Като оператор моите вярвания имат власт когато оперирам.

- Като оператор сме във властта да асимилираме убежденията, които съществуват в средата като част от нашата система.

- Като оператор личните ми преживявания помагат да се засилят или отслабят убежденията, които имам.

- Като оператор, да се осъзнаят убежденията е много мощно оръжие, което мога да използвам в моя полза.

Да вярваш или да не вярваш... това е дилемата

Както коментирахме преди това, съществуват убеждения, които са ни били насадени, и с които живеем през целия си живот. През историята на обществото в своята цялост, то проповядва принципите за ред и хармония сред жителите. Очаква се, че всички те следват убежденията на страна в определено време и това до известна степен не е лошо. Лошото е когато догмите ни пречат да гледаме към нови хоризонти и да преживяваме нови начини на поведение, икономически, политически и т.н.

Макар че вярванията, с които се раждаме и ни развиват са ни насадени на нас, не е необходимо от това да следва, че тези убеждения ще бъдат възприети от нас без да имаме избора да можем да изберем друг набор от вярвания, които да ни бъдат по-приятни или удовлетворителни. Съществува избора, макар че същите убеждения ни пречат да го видим.

Като валутни оператори имаме избора да мислим, че е невъзможно да се постигнат постоянно добри резултати на пазара. Също така имаме избора да изгубим всичките си пари само за ден или пък избора да бъдат спестени. Имаме опцията да вярваме, че след известно време ще изгубим парите, които сме спечелили, макар че сме имали няколко месеца на добри печалби. Можем да вярваме или не, че съществува финансов индикатор, който ще ни даде точни сигнали за влизане и излизане. Или пък можем да вярваме, че пазарът сам по себе си е непредсказуем и следователно да се възползваме, когато ни се отдаде възможност, да определим предварително нивата на излизане и т.н.

Да бъдем будни пред това, в което можем да вярваме или не, ни поставя с една крачка пред болшинството оператори. Да осъзнавате властта на решението на пазара е освобождаващо веднъж щом разберете това значение, защото ни дава широка граница на разсъждение, откъдето човек може да избира между това, което е по-подходящо на пазара и това, което не е. Мощта на избора е най-важната крачка, която един оператор може да направи веднъж щом го инсталира в системата си както интегрална част от същата.

Могъществото на убежденията

Примерът за показаната максима на Адам в момента на своето изпъждане от рая, ни показва, че убежденията сами по себе си има власт, която упражняват когато се изправяме пред ситуация, която им се противопоставя.

Да живеете с убеждението, че печалбата на пари трябва да бъде нещо болезнено, трудно и уморително не прави друго освен да намали нашата способност като оператори, тъй като оперирането може да бъде една от най-приятните професии, освободени от стрес, които някой може да осъществи. 

Болшинството от нас сме свикнали да получаваме периодично заплащане, било то седмично, двуседмично или месечно за работата, която извършваме. Това заучено убеждение през нашия живот се противопоставя на факта, че на валутния пазар няма такъв вид плащания. Пазарът ще има възможността да прибира по-големи или по-малки печалби, в зависимост от обстоятелствата, но самата им променяща се природа се противопоставя с убеждението за периода, за получаването на пари. Заради това новите оператори, опитните или пък инвеститорите търсят да управляват фиксирани числа що се отнася до месечни или годишни печалби, където е невъзможно да се предвиди подобен въпрос. Задават се въпроси като "Какъв процент от месечните печалби мога да очаквам от инвестицията си?" Като се задават такива въпроси, очакваме конкретен отговор за това колко бихме могли да получим. Въпреки това когато споменатите предвиждания не потвърдят убеждението, периодичността се засилва и ни кара да се отдалечим от пазара при условие, че не сме направени, за да се сражаваме с променящата се природа. Ясно е, че в хода на събитията обвиняваме нашия оператор за това, че е излъгал за пазара.

По този начин се връщаме по-добре в удобството на убежището, което ни предоставя периодично заплащане и така се отърваваме от стреса, което означава да не знаем колко пари ще можем да получим или в най-лошия случай колко пари ще ни вземе пазара.

Като последен коментар, за да изпъкне (понякога невероятната) мощта, която имат убежденията в човешкото същество, както индивидуално така и в обществото, стига да се посочат войните, които съществуват по света. Война е съществуващото неравновесие между убежденията на една банда срещу убежденията на противниковата банда. Не умират ли милиони хора по време на такъв вид конфликти, като защитават това, което "те вярват че е справедливо"? Заради гореспоменатото изречението, написано от Бертранд Ръсел в началото на тази статия, се оказва малко объркващо.

Мисля, че Земята е кръгла!

Както посочих през цялата тази статия, обществото ни диктува повечето вярвания, които циркулират в нашата система, и които ни дават идейната рамка, за да обработят информацията, която имаме за света, за нещата, за живота изобщо.

От време на време се появява индивид, физик, биолог, философ, който ражда идея, която е напълно противоположна на вярванията на времето си. Идея, която изглежда удря преобладаващия статус кво. В много от тези случаи въпросният индивид може да провери своята теория и не винаги има късмета да се сдобие с обществена популярност и приемане. Това независимо от това дали сме прави или не. Повечето пъти прекарва едно болезнено съществуване, което се бори с новата идея, с която се е натъкнал и умира без да получи признанието на своите съвременници. Впоследствие с течение на времето идеите им се изучават и се обсъждат от други хора, които вече нямат същия кодекс на убеждения, които и въпросния ни индивид (или поне не отрицанието на времето си), заради което са отворени да мислят по различен начин. Тогава си дават сметка, че са били прави и издигат този индивид като исторически персонаж, на който се изучава живота и творчеството му, като се дава като резултат промяна в обществото да се разпространяват и да се приемат идеите му, промяна в статус кво.

Цикълът се повтаря по протежение на нашата история, тъй като винаги ще има някой, който не е съгласен с установеното като убеждение, във всяка област, някой с нова идея, с любопитство и достатъчна страст, за да се доближим още повече към това, което е и това, което не е. 

В средата на целия този процес сме ние. Никой не ни пречи да бъдем онзи физик или онзи биолог, които търсят нещо повече извъд или вътре в самото човешко същество. Нищо освен нашите убеждения. По този начин ги приемаме такива каквито са и живеем под робството им през остатъка дните си без поне да си представим, че съществуват различни начини на мислене, различни начини да се правят нещата. Заради това персонажите, които се осмеляват да го направят са издигнати до степен на гении или просветени.

Така живеем затиснати от тежестта на нашите вярвания, които ни казват какво можем да правим и какво не. Какво можем да очакваме от пазара и какво не. Какво можем да получим от него и какво не, и така нататък.

Не е възможно да промените от днес за утре кодекса на вярванията, от които се водите, но е възможно да си дадете сметка за цялата последваща динамика и следователно да направите вътрешно изследване, за да си дадете сметка за това как Вашите убеждения Ви ограничават и Ви отрязват от успеха.

Преживявания и убеждения, интимни приятелки

Да се върнем малко към примера за туриста и неговия опит с непознатата за него храна.

Когато преживяването не е било приятно за него, е можело да бъде подсилено едно убеждение, което е имал за храната в тази страна или пък всяко друго, което може да се свърже с храната. Очевидно е да мислите, че следващия път когато му дадат да вкуси друг вид храна в подобна ситуация, неговото усилено убеждение впоследствие ще се задейства, като го накара да се откаже само от обобщаването, което неговата система осъществява, независимо от качеството и вкуса на новата храна.

Същото може да се случи в обратна посока, ако храната на нашия турист се е оказала апетитна, това ново преживяване ще може да промени неговото убеждение, че обикновено храната на тази нова страна не е толкова лоша. Ако опита друго ястие ще действа по същия начин и така докато остане напълно очарован от храната на тази страна. Положителните или отрицателните преживявания ще бъдат това, което ще даде много или малка сила на неговото убеждение.

Същото се случва на пазара. Ако оператор новобранец изгуби голям процент от капитала, с който оперира, убеждението, че на този пазар е невъзможно да се спечели ще се усилва с всяка нова загуба. Въпреки това не би мислил по този начин, ако през първите месеци неговата ликвидност порасне над 10%. В двата случая пазарът никак не се променя. Това, което се променя са убежденията, които имаме за него, подсилени било то с удовлетворителни преживявания или неприятни преживявания.

Като се анализират нашите вярвания, можем да си дадем сметка от какво ниво оперираме. От ниво, на което вярваме, че пазарът ще ни връхлети следващата седмица или пък в следващото съобщение на централна банка където гъвкавостта ще бъде висока и следователно ще изгубим пари, заради което оперираме със страх. Или пък можем да считаме високата гъвкавост като неподобрима възможност да спечелим.

Накрая един много важен въпрос във връзка с опита. Ако знаем, че той засилва положително или отрицателно убеждение, тогава на неговата милост ли се крепим?

В никакъв случай!

Така, както можем да разпознаем и с времето да променим нашите вярвания, по същия начин можем да упражняваме този контрол върху опита, който имаме на пазара. Не можем да избегнем лошия опит. Това, което можем да направим е да избегнем възприемането на споменатите преживявания като отрицателни ефекти и следователно изобщо непродуктивни в нашите убеждения и следователно при нашето опериране.

Определено не можем да контролираме пазара. Никой не може. Поне не по начин слепен здраво към свободната му воля. Не можем да избегнем загубите. Безспорно е да бъдете интегрална част при опериране. Това, което можем да направим е да контролираме това, което се случва вътре в нас, макар да не се окаже лесно или просто. Но е много по-малко сложно да се направи по този начин, отколкото да се опитваме да избягваме загуби и винаги да сме на печелившата страна на пазара.

Докъде ще ни заведат нашите убеждения на пазара? Считам, че докъдето можем да поемем контрол върху тях вместо да бъдем техен заложник.

Докъде ще имаме граници на пазара? Докъде достига границата на това в което вярваме, че е способен да направи и докъде ще имаме способностите да разширим границите на нашите убеждения.

Като оператор и като човек важното ще бъде винаги да направите първата крачка.

Операторите индивидуално или заедно в определен момент на нашите кариери сме в търсене на нещо "отвъд", което да ни даде магическата формула, за да спечелим на пазара. Малцина си дават сметка, че това не съществува, и че истинският път е вътре в човека.